Бягането в пресечена местност не е просто спорт за мен — то е необходимост. Умът ми се прочиства, дъхът се връща към естествения си ритъм, а всяка крачка сред камъни, корени и кал ми напомня защо тялото е създадено да се движи. Дълго търсих обувка, която наистина да разбира тези движения. Пробвал съм почти всичко от по-комерсиалните марки, но всяка от тях в даден момент се предаваше — или с недостатъчна стабилност, или с прекалено тесен преден панел, или с хлъзгава подметка.
Точно тук се появи topo athletic mtn racer 2. Първо чух за тях от приятел, който е ултрамаратонец. После започнах да срещам името все по-често в чуждестранни форуми. Реших да рискувам и ги поръчах онлайн, макар и с известно притеснение дали ще ми паснат.
Когато ги обух за първи път, усещането беше странно… но правилно. Широкото пространство за пръстите ме изненада, но не в лошия смисъл — кракът ми не беше притиснат, а свободен. Ходилото ми стъпи стабилно, сякаш цялата обувка беше създадена по матрицата на стъпалото ми. Материята на горната част беше лека, но стабилна, не се усещаше като „найлон“, какъвто е случаят с някои ултралеки обувки.
Първият тест беше маршрут от Бистрица до Черни връх. Теренът беше смесен — камъни, прах, мокра трева. Нито едно подхлъзване. Подметката с Vibram Megagrip се оказа точка в десятката. Дори при рязко слизане по стръмен участък обувките стояха като залепени. Забравих какво е да се притеснявам дали ще се подхлъзна при всяка стъпка. Почти не мислех за тях — а това, по мое мнение, е най-добрият комплимент за всяка обувка.
Още нещо, което ме впечатли — нямаше никакви пришки или наранявания, дори след 20 километра. Тези, които бягат дълги дистанции, знаят колко ценно е това. Езикът на обувката не се размества, връзките държат стабилно, а поддръжката е минимална. Просто изплаквам калта и съм готов за следващия преход.
Междувременно тествах и topo athletic mt4 — по-мек модел, който ползвам за по-леки трейлове и горски бягания. MTN Racer 2 обаче си остава изборът ми за сериозна надморска височина и технични терени. Ако трябва да избера обувка за 50+ км планински ултрамаратон — ще са именно те.
Все пак имам няколко препоръки към марката:
-
Бих искал повече цветови опции. Функционалността е топ, но понякога ми се иска да имам избор между по-смели комбинации.
-
При мокри условия платът изсъхва сравнително бавно — не е фатално, но ако може да се оптимизира дишането и оттичането, това ще ги направи още по-завършени.
-
Мрежата на горната част започна да се износва при около 500 км — не е драматично, но ако се засили издръжливостта точно там, ще е перфектно.
С ръка на сърцето мога да кажа, че topo athletic mtn racer 2 ми дадоха онова усещане, което търся от години — свобода, сигурност и стабилност в едно. Това не са просто обувки за бягане. Това са обувки, които разбират какво означава да си част от планината.